Sep 25, 2012, 11:02 PM

За който се познае

  Poetry
659 0 0

Тялото ми е като вашето - 

сини вени, червена кръв.

Различните мен ме плашат

и добре, че не съм такъв.

 

И косите ми побеляват...

Гладен ли съм - все нещо ям.

С Министри не се познавам,

от Управниците ме хваща срам.

 

Аз България силно обичам

и със теб ако се сменим,

с мойто тяло за миг ще свикнеш.

Всеки комин е свикнал с дим.

 

Нека помним цвета на вените

и не мислим, че той е кръв.

Не обича никой проблемите,

безпроблемност не значи пръв.

 

Ах, как плашат ме Богоравните.

Глупостта скрита, уви, не стои.

И над светците са грачили гарвани!

От мършоядите ме боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....