25.09.2012 г., 23:02

За който се познае

660 0 0

Тялото ми е като вашето - 

сини вени, червена кръв.

Различните мен ме плашат

и добре, че не съм такъв.

 

И косите ми побеляват...

Гладен ли съм - все нещо ям.

С Министри не се познавам,

от Управниците ме хваща срам.

 

Аз България силно обичам

и със теб ако се сменим,

с мойто тяло за миг ще свикнеш.

Всеки комин е свикнал с дим.

 

Нека помним цвета на вените

и не мислим, че той е кръв.

Не обича никой проблемите,

безпроблемност не значи пръв.

 

Ах, как плашат ме Богоравните.

Глупостта скрита, уви, не стои.

И над светците са грачили гарвани!

От мършоядите ме боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...