За лека нощ
Заспиваш ли...?
Нали не те събуждам...?
Дори да е така, не ме гони...
Ще съм тиха...Обещавам!
На пръсти ще пристъпвам
в съня ти плавно,
с разтворени платна...
Ще скъсам вехтите си дрехи
попили погледите на града
и плитката ще разплета,
за да покрия
раните останали след тях -
изгорени и пробивани....
Ще бъде тиха – аз съм онемяла.
Гласът ми се изгуби
сред бездушници.
Анатема!
Свещта изгаря в ръцете ми –
тук няма място за сърцето ми!
За това – не ме гони!
Пусни ме само в съня ти,
а луната се оглежда
в огледалото
разбито,
в улеите на тялото ми,
които ти ще милваш,
прелял от нежност
и желание.
И ще съм близо
дори когато съм далеч.
Не се сърди, че те събуждам...
Обещавам ще съм тиха...
Ти само позволи
да се подслоня в съня ти
и да ме опишеш после
в сънения дневник
като нежен розов сън,
докоснал те
преди да се събудиш.
И да ме потърсиш пак,
затваряйки очи,
да поемеш
цялата ми прелест -
на блудница
и на светица.
Пусни ме!
И когато се събудиш,
ще бъда пак човек
и не е нужно
да се влюбваме,
когато се обичаме!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
