Заспиваш ли...? Нали не те събуждам...? Дори да е така, не ме гони... Ще съм тиха...Обещавам! На пръсти ще пристъпвам в съня ти плавно, с разтворени платна... Ще скъсам вехтите си дрехи попили погледите на града и плитката ще разплета, за да покрия раните останали след тях - изгорени и пробивани.... Ще бъде тиха – аз съм онемяла. Гласът ми се изгуби сред бездушници. Анатема! Свещта изгаря в ръцете ми – тук няма място за сърцето ми!
За това – не ме гони! Пусни ме само в съня ти, а луната се оглежда в огледалото разбито, в улеите на тялото ми, които ти ще милваш, прелял от нежност и желание. И ще съм близо дори когато съм далеч. Не се сърди, че те събуждам... Обещавам ще съм тиха... Ти само позволи да се подслоня в съня ти и да ме опишеш после в сънения дневник като нежен розов сън, докоснал те преди да се събудиш.
И да ме потърсиш пак, затваряйки очи, да поемеш цялата ми прелест - на блудница и на светица. Пусни ме! И когато се събудиш, ще бъда пак човек и не е нужно да се влюбваме, когато се обичаме!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.