24 mar 2009, 15:25

За любовта

  Poesía
1.8K 0 34

                За любовта

 

Рисувам залези. По спомен.

В приспивната усмивка на нощта,

изгарящи слънца във мен се молят,

в очакване да видят любовта.

 

Посрещам погледи. В мълчание.

Лишени от сълзите си сега,

последните минути са желания,

преди да се отпуснат във съня.

 

Събирам лято. От дихание

на светла утрин в тишина.

Светът сега е пожелания,

в които се разлива топлина.

 

Усещам любовта. Във песен.

Във шепота на хиляди крила.

Във вятъра. Във лъч небесен...

Във залеза, преди нощта.

 

                        23.03.09

 

    http://vbox7.com/play:b4c15d88     

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...