24 mar 2009, 15:25

За любовта

  Poesía
1.8K 0 34

                За любовта

 

Рисувам залези. По спомен.

В приспивната усмивка на нощта,

изгарящи слънца във мен се молят,

в очакване да видят любовта.

 

Посрещам погледи. В мълчание.

Лишени от сълзите си сега,

последните минути са желания,

преди да се отпуснат във съня.

 

Събирам лято. От дихание

на светла утрин в тишина.

Светът сега е пожелания,

в които се разлива топлина.

 

Усещам любовта. Във песен.

Във шепота на хиляди крила.

Във вятъра. Във лъч небесен...

Във залеза, преди нощта.

 

                        23.03.09

 

    http://vbox7.com/play:b4c15d88     

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Янакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...