Mar 24, 2009, 3:25 PM

За любовта

  Poetry
1.8K 0 34

                За любовта

 

Рисувам залези. По спомен.

В приспивната усмивка на нощта,

изгарящи слънца във мен се молят,

в очакване да видят любовта.

 

Посрещам погледи. В мълчание.

Лишени от сълзите си сега,

последните минути са желания,

преди да се отпуснат във съня.

 

Събирам лято. От дихание

на светла утрин в тишина.

Светът сега е пожелания,

в които се разлива топлина.

 

Усещам любовта. Във песен.

Във шепота на хиляди крила.

Във вятъра. Във лъч небесен...

Във залеза, преди нощта.

 

                        23.03.09

 

    http://vbox7.com/play:b4c15d88     

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Янакиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...