За любовта
За любовта
Рисувам залези. По спомен.
В приспивната усмивка на нощта,
изгарящи слънца във мен се молят,
в очакване да видят любовта.
Посрещам погледи. В мълчание.
Лишени от сълзите си сега,
последните минути са желания,
преди да се отпуснат във съня.
Събирам лято. От дихание
на светла утрин в тишина.
Светът сега е пожелания,
в които се разлива топлина.
Усещам любовта. Във песен.
Във шепота на хиляди крила.
Във вятъра. Във лъч небесен...
Във залеза, преди нощта.
23.03.09
http://vbox7.com/play:b4c15d88
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Венцислав Янакиев Все права защищены
!
