24.03.2009 г., 15:25

За любовта

1.8K 0 34

                За любовта

 

Рисувам залези. По спомен.

В приспивната усмивка на нощта,

изгарящи слънца във мен се молят,

в очакване да видят любовта.

 

Посрещам погледи. В мълчание.

Лишени от сълзите си сега,

последните минути са желания,

преди да се отпуснат във съня.

 

Събирам лято. От дихание

на светла утрин в тишина.

Светът сега е пожелания,

в които се разлива топлина.

 

Усещам любовта. Във песен.

Във шепота на хиляди крила.

Във вятъра. Във лъч небесен...

Във залеза, преди нощта.

 

                        23.03.09

 

    http://vbox7.com/play:b4c15d88     

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислав Янакиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...