Вече си мъртва в съня ми!
Загубих те, скъпа любов!
Безсмислен, минава деня ми.
Живея напразен живот.
Сърцето е мъртво! Не тупка!
Изпълнен съм цял със печал.
Поглеждам към твоите устни,
покрити със смъртен воал.
Докоснах ръката ти нежна,
в последния миг на любов.
Погалих лицето ти снежно,
и после те дадох на Бог.
Живея със твоите снимки,
които човешки крещят.
Душата ми скоро ще стихне,
и двама ще бъдем в сънят.
© Димитър Драганов Todos los derechos reservados