9 июл. 2017 г., 01:26

За моята мъртва любов

Поэзия » Любовная

739 3 8

Вече си мъртва в съня ми!
Загубих те, скъпа любов!
Безсмислен, минава деня ми.
Живея напразен живот.

Сърцето е мъртво! Не тупка!
Изпълнен съм цял със печал.
Поглеждам към твоите устни,
покрити със смъртен воал.

Докоснах ръката ти нежна,
в последния миг на любов.
Погалих лицето ти снежно,
и после те дадох на Бог.

Живея със твоите снимки,
които човешки крещят.
Душата ми скоро ще стихне,
и двама ще бъдем в сънят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

thedac (Димитър Драганов)

Така е, г-н Милев. Любовта е безкраен океан, в който всеки индивид се потапя.

2017-08-26T02:37:44+03:00
angelmilev (Ангел Милев)

Преди време, така се случи, че бях на Черно море с един познат италианец - "дете" на Campagna - Napoli.
Когато почивката ни свърши, с тъга му споделих чувството си :
Mare fonito!
/Морето приключи!/
А той ми отговори:
Non Angelo! Finito solo vacanza. Il Mare e Еterno!
/Не, Ангел, свърши само ваканцията. Морето е Вечно!/
Същото е и с Любовта, Митко.

2017-08-25T23:03:14+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Любовта не умира.Тя преминава или остава завинаги в нашите сърца.

2017-07-11T03:41:22+03:00
thedac (Димитър Драганов)

Благодаря Ви!

2017-07-09T21:51:41+03:00
Violet_86 (Виолета)

Впечатлена съм, Димитър.
Браво!!!

2017-07-09T16:20:59+03:00