14 ago 2011, 23:32

За моята Обич - простете... 

  Poesía » Filosófica
1015 0 10

За моята Обич - простете...

(провокирано от Владимир Висоцки)

Ако те нямаше тебе, Красивата,
сигурно щях да живея спокойно...
Щях да съм част от Фона, от Сивото...
Никога нямаше да прекрача в Достойното...

Тя, Съдбата ми, е стара каруца,
а конете ù - вихрогони...
Моята обич, към тебе, накуцва...
Скритата Ревност и Бит я прогониха...

Де сте се емнали, коне черногриви?!
Толкова малко остана да края...
Хай-й-й-де, по-бавни-и-ичко, мои игриви!
Недостоен съм още за Рая!

Как сечете с подкови искриците!
Малките камъни са толкова много...
Как се взират, до сълзи, зениците...
А високо... Високо е Бога!

Хайде, чуйте последната песен
и за мойте дела не съдете!
В Пропастта е Пътят най-лесен...
А за мойта Обич - простете...

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??