За моята Обич - простете...
За моята Обич - простете...
(провокирано от Владимир Висоцки)
Ако те нямаше тебе, Красивата,
сигурно щях да живея спокойно...
Щях да съм част от Фона, от Сивото...
Никога нямаше да прекрача в Достойното...
Тя, Съдбата ми, е стара каруца,
а конете ù - вихрогони...
Моята обич, към тебе, накуцва...
Скритата Ревност и Бит я прогониха...
Де сте се емнали, коне черногриви?!
Толкова малко остана да края...
Хай-й-й-де, по-бавни-и-ичко, мои игриви!
Недостоен съм още за Рая!
Как сечете с подкови искриците!
Малките камъни са толкова много...
Как се взират, до сълзи, зениците...
А високо... Високо е Бога!
Хайде, чуйте последната песен
и за мойте дела не съдете!
В Пропастта е Пътят най-лесен...
А за мойта Обич - простете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
