14 авг. 2011 г., 23:32
За моята Обич - простете...
За моята Обич - простете...
(провокирано от Владимир Висоцки)
Ако те нямаше тебе, Красивата,
сигурно щях да живея спокойно...
Щях да съм част от Фона, от Сивото...
Никога нямаше да прекрача в Достойното...
Тя, Съдбата ми, е стара каруца,
а конете ù - вихрогони...
Моята обич, към тебе, накуцва...
Скритата Ревност и Бит я прогониха...
Де сте се емнали, коне черногриви?!
Толкова малко остана да края...
Хай-й-й-де, по-бавни-и-ичко, мои игриви!
Недостоен съм още за Рая!
Как сечете с подкови искриците!
Малките камъни са толкова много...
Как се взират, до сълзи, зениците...
А високо... Високо е Бога!
Хайде, чуйте последната песен
и за мойте дела не съдете!
В Пропастта е Пътят най-лесен...
А за мойта Обич - простете...
© Красимир Дяков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Силен стих!
-
умееш да докосваш душата, Зем..
най-сърдечно.. -
Искрен поздрав и от мен!
-
Поздравления!
-
!!!
-
Провокираният е достоен за "Провокатора"... Удаволствие!
-
Ееех, пълниш душата...
-
за мойта Обич - простете...
Страхотно сте го написали Поете! -
Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Има един град с една статуя, по-висока от тази на Христос в Сан Франциско, има един хълм - аз съм от там... Не мога да отида, но вкъщи имам няколко икони - гоблени на Богородица...
Свещица за вас приятели - да ви закриля и да сте здрави!
Благодаря ви!
Зем.