mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
22 ago 2008, 16:41

За него...

3.7K 0 53

 

 

              

               Когато ме докосват
               мислите ти
               нощем,
               от полъх тих
               повеяни,
               по рамото ми
               пропълзял
               усещам
               онзи дъх...
               на късно лято
               в теб и мен,
               утихнал
               във смокинята,
               целуната
               от залеза,
               натежала от любов...
               а нощта е
               нежен, бял сатен...
               още
               недокоснат,
               недосънуван
               топъл блян...
               а ти,
               със пръсти от янтар
               ваеш пак
               онези мигове,
               рисувани
               във нежни стихове,
               проникнал
               кротко
               и завинаги
               във мен...
               а в душата ми
               сълзи...
               нектарени,
               смокинови сълзи...
               изплакана
               със нежност,
               недолюбена
               тиха любов...
               проправят
               между
               моите и твоите очи
               пътеката,
               по която
               нощем
               при мен
               ще се завръщаш, мили...

           

                            музика>>>One More Try

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0