За него...
Когато ме докосват
мислите ти
нощем,
от полъх тих
повеяни,
по рамото ми
пропълзял
усещам
онзи дъх...
на късно лято
в теб и мен,
утихнал
във смокинята,
целуната
от залеза,
натежала от любов...
а нощта е
нежен, бял сатен...
още
недокоснат,
недосънуван
топъл блян...
а ти,
със пръсти от янтар
ваеш пак
онези мигове,
рисувани
във нежни стихове,
проникнал
кротко
и завинаги
във мен...
а в душата ми
сълзи...
нектарени,
смокинови сълзи...
изплакана
със нежност,
недолюбена
тиха любов...
проправят
между
моите и твоите очи
пътеката,
по която
нощем
при мен
ще се завръщаш, мили...
музика>>>One More Try
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Костадинова Все права защищены
