22.08.2008 г., 16:41 ч.

За него... 

  Поезия » Любовна
3418 0 53

 

 

              

               Когато ме докосват
               мислите ти
               нощем,
               от полъх тих
               повеяни,
               по рамото ми
               пропълзял
               усещам
               онзи дъх...
               на късно лято
               в теб и мен,
               утихнал
               във смокинята,
               целуната
               от залеза,
               натежала от любов...
               а нощта е
               нежен, бял сатен...
               още
               недокоснат,
               недосънуван
               топъл блян...
               а ти,
               със пръсти от янтар
               ваеш пак
               онези мигове,
               рисувани
               във нежни стихове,
               проникнал
               кротко
               и завинаги
               във мен...
               а в душата ми
               сълзи...
               нектарени,
               смокинови сълзи...
               изплакана
               със нежност,
               недолюбена
               тиха любов...
               проправят
               между
               моите и твоите очи
               пътеката,
               по която
               нощем
               при мен
               ще се завръщаш, мили...

           

                            музика>>>One More Try

 

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??