mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
Aug 22, 2008, 4:41 PM

За него...

  Poetry » Love
3.7K 0 53

 

 

              

               Когато ме докосват
               мислите ти
               нощем,
               от полъх тих
               повеяни,
               по рамото ми
               пропълзял
               усещам
               онзи дъх...
               на късно лято
               в теб и мен,
               утихнал
               във смокинята,
               целуната
               от залеза,
               натежала от любов...
               а нощта е
               нежен, бял сатен...
               още
               недокоснат,
               недосънуван
               топъл блян...
               а ти,
               със пръсти от янтар
               ваеш пак
               онези мигове,
               рисувани
               във нежни стихове,
               проникнал
               кротко
               и завинаги
               във мен...
               а в душата ми
               сълзи...
               нектарени,
               смокинови сълзи...
               изплакана
               със нежност,
               недолюбена
               тиха любов...
               проправят
               между
               моите и твоите очи
               пътеката,
               по която
               нощем
               при мен
               ще се завръщаш, мили...

           

                            музика>>>One More Try

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0