6 ene 2012, 13:30

За нея

1.6K 0 14

За нея

 

 

 

Не ме вини. Виновен съм за всичко,

но само ти недей да ме отричаш.

Обичам те и много ми е тежко,

когато ти сама не ме обичаш.

 

Иди при друг, щом чувстваш, че е редно

и всичко ми вземи, не ще го крия.

Обичам те и знам, че ще е вечно,

дори в тъмница зарад теб да гния.

 

През малкото прзорче на стената

звездите бих броил в среднощ-мастило

и проза бих написал за жената,

зарад която чака ме бесило.

 

Дори накрай смъртта да ме уплаши

с коса в ръката и усмивка злобна,

аз бих си спомнил миговете наши

и без да мисля, легнал бих във гроба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И това е хубаво стихотворение
  • Благодаря за съветите, много мило, че отделихте от времето си, за да ме образовате в един или друг смисъл
  • Автор Минус, благодаря, че споделихте Обожавам градивната критика!!! Разбира се, започвам с "оправданията" :

    Първо, снимката си няма да махна, защото си я харесвам Картинка на баба Яга ли предлагате да си сложа? Хм, оригинална идея
    Второ - едва на 17 съм. Тепърва ще влизам в толкова много роли, не бива да се тревожите за израстването ми в литературата
    Ах, да, и нещо за завършек - скарана съм с пълния и кратък член, може би дори сега го пиша погрешно Опитвам се да го изчистя
    Лека вечер и спокойна нощ!
  • Няма лошо, лицата на поетът са много В случая на поетесата Алекс, това твое изказване ще остане в графата "епични" със сигурност Поздрави!
  • Ха-ха-ха, не е истина просто Всякакви комплименти съм получавала, от "Абе, ставаш", през "Мноо си яка, маце", до "Невероятна сте, белисима! Вашата ангелска усмивка... (и т.н.)", но че ми отива да съм мъж никой досега не се е сещал да ми каже Много благодаря, това ще го запомня

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...