Jan 6, 2012, 1:30 PM

За нея

  Poetry » Love
1.6K 0 14

За нея

 

 

 

Не ме вини. Виновен съм за всичко,

но само ти недей да ме отричаш.

Обичам те и много ми е тежко,

когато ти сама не ме обичаш.

 

Иди при друг, щом чувстваш, че е редно

и всичко ми вземи, не ще го крия.

Обичам те и знам, че ще е вечно,

дори в тъмница зарад теб да гния.

 

През малкото прзорче на стената

звездите бих броил в среднощ-мастило

и проза бих написал за жената,

зарад която чака ме бесило.

 

Дори накрай смъртта да ме уплаши

с коса в ръката и усмивка злобна,

аз бих си спомнил миговете наши

и без да мисля, легнал бих във гроба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Comments

Comments

  • И това е хубаво стихотворение
  • Благодаря за съветите, много мило, че отделихте от времето си, за да ме образовате в един или друг смисъл
  • Автор Минус, благодаря, че споделихте Обожавам градивната критика!!! Разбира се, започвам с "оправданията" :

    Първо, снимката си няма да махна, защото си я харесвам Картинка на баба Яга ли предлагате да си сложа? Хм, оригинална идея
    Второ - едва на 17 съм. Тепърва ще влизам в толкова много роли, не бива да се тревожите за израстването ми в литературата
    Ах, да, и нещо за завършек - скарана съм с пълния и кратък член, може би дори сега го пиша погрешно Опитвам се да го изчистя
    Лека вечер и спокойна нощ!
  • Няма лошо, лицата на поетът са много В случая на поетесата Алекс, това твое изказване ще остане в графата "епични" със сигурност Поздрави!
  • Ха-ха-ха, не е истина просто Всякакви комплименти съм получавала, от "Абе, ставаш", през "Мноо си яка, маце", до "Невероятна сте, белисима! Вашата ангелска усмивка... (и т.н.)", но че ми отива да съм мъж никой досега не се е сещал да ми каже Много благодаря, това ще го запомня

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...