За нея
За нея
Не ме вини. Виновен съм за всичко,
но само ти недей да ме отричаш.
Обичам те и много ми е тежко,
когато ти сама не ме обичаш.
Иди при друг, щом чувстваш, че е редно
и всичко ми вземи, не ще го крия.
Обичам те и знам, че ще е вечно,
дори в тъмница зарад теб да гния.
През малкото прзорче на стената
звездите бих броил в среднощ-мастило
и проза бих написал за жената,
зарад която чака ме бесило.
Дори накрай смъртта да ме уплаши
с коса в ръката и усмивка злобна,
аз бих си спомнил миговете наши
и без да мисля, легнал бих във гроба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Всички права запазени
:
