aap (Ангел)
922 3578
14 feb 2019, 13:22

За нея 

  Poesía
347 1 4

Нарамил на рамо... любов неразбрана

на купче събрал, свойта душа...

тъжно било е, но хапът погълнал,

хапът горчив на неразбрана душа.

 

А как искал е той... като пролет цветуща

да пребъде любов... в душата им чиста.

Но нещо се вмъкнало там и ето

останал е сам... с болка горчива.

 

Нарамил тъга, болка и вяра.

От себе си всичко на светът е раздал...

мечтата запазил!? Защо ли?

За свойта любов... живота би дал.

 

 

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,Приятелю!Приятни почвни дни и на теб!
  • Романтично,красиво и малко тъжно.Но мечтите винаги връщат радостта.
    Нека съботният ти ден бъде изпълнен с радост!
  • Много си права Цвети,Благодаря че сподели!Весел празник и Наздраве!
  • Казват, че мъжете лъжат, че са неверни и куп други неща... Истината е, че влюби ли се истински един мъж е за цял живот. Поздравления.
Propuestas
: ??:??