За нея

Poetry

547 1 4

Нарамил на рамо... любов неразбрана

на купче събрал, свойта душа...

тъжно било е, но хапът погълнал,

хапът горчив на неразбрана душа.

А как искал е той... като пролет цветуща

да пребъде любов... в душата им чиста.

Но нещо се вмъкнало там и ето

останал е сам... с болка горчива.

Нарамил тъга, болка и вяра.

От себе си всичко на светът е раздал...

мечтата запазил!? Защо ли?

За свойта любов... живота би дал.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

aap (Ангел)

Благодаря,Приятелю!Приятни почвни дни и на теб!

2019-02-16T17:02:27+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Романтично,красиво и малко тъжно.Но мечтите винаги връщат радостта.
Нека съботният ти ден бъде изпълнен с радост!

2019-02-16T09:54:18+02:00
aap (Ангел)

Много си права Цвети,Благодаря че сподели!Весел празник и Наздраве!

2019-02-14T19:33:00+02:00
Цвети.Т (Цветомира Тошева)

Казват, че мъжете лъжат, че са неверни и куп други неща... Истината е, че влюби ли се истински един мъж е за цял живот. Поздравления.

2019-02-14T19:29:36+02:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0