Не ща оръжия-перата птичи!
По-остри са от меча на Атила,
а мисълта ти много бързо тича!
Не мога да я стигна – нямам сила!
Забили нос в бюрата орехови,
оплитаме се в думи толкоз тежки...
Как искам да напишем думи нови,
за да преминат нашите болежки!
Не бива думите да ни докосват,
че само болка те ни причиняват,
защото много парят и жигосват...,
душите наши крехки нараняват! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse
Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 02 май 2016 година 22,33 часа и е послание за мир!