За поети
Не ща оръжия-перата птичи!
По-остри са от меча на Атила,
а мисълта ти много бързо тича!
Не мога да я стигна – нямам сила!
Забили нос в бюрата орехови,
оплитаме се в думи толкоз тежки...
Как искам да напишем думи нови,
за да преминат нашите болежки!
Не бива думите да ни докосват,
че само болка те ни причиняват,
защото много парят и жигосват...,
душите наши крехки нараняват!
Запей ми тихо песен – бавна, нежна!
Запей ми тихо с твойте тънки струни
за морската ти обич, тъй безбрежна,
и ще те слушам чак от май до юни!
02 май 2016 г. , 22,33 часа
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Чардакова Всички права запазени
