2 сент. 2018 г., 12:42

За поети

Поэзия » Философская, Гражданская, Другая

926 4 14

Не ща оръжия-перата птичи!
По-остри са от меча на Атила,
а мисълта ти много бързо тича!
Не мога да я стигна – нямам сила!
Забили нос в бюрата орехови,
оплитаме се в думи толкоз тежки...
Как искам да напишем думи нови,
за да преминат нашите болежки!
Не бива думите да ни докосват,
че само болка те ни причиняват,
защото много парят и жигосват...,
душите наши крехки нараняват!
Запей ми тихо песен – бавна, нежна!
Запей ми тихо с твойте тънки струни
за морската ти обич, тъй безбрежна,
и ще те слушам чак от май до юни!

02 май 2016 г. , 22,33 часа

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Стихотворението за първи път е публикувано в творческия ми фейсбук "Dvekitki Karlovo" на 02 май 2016 година 22,33 часа и е послание за мир!

xubavka (Таня Чардакова)

Благодаря ти, Петьо, и честит празник!

2018-09-06T21:53:51+03:00
Петър1 (Петър Димитров)

много е ...епично!
хареса ми

2018-09-06T21:52:42+03:00
xubavka (Таня Чардакова)

Благодаря Ви Иринка и Роби! Радвам се, че Ви е харесало! Думите, ах думите, поздравявам Ви с една песничка от филма "Любимец 13"
https://www.youtube.com/watch?v=fBNov7tf4yY

2018-09-03T13:28:03+03:00
Роби (Роберт)

Много добро!...

2018-09-03T09:15:06+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

А аз ще те чета по-редовно от сега нататък,Таня!Харесва ми как пишеш....Ако можеше с думи да се премахнат болежките,ако можеше....

2018-09-02T21:37:41+03:00