8 abr 2006, 10:10

За последно

  Poesía
1K 0 9
Слънцето бавно си отива.
Скрива се последният лъч светлина.
Небето с морето тихо се слива.
Светът се обгръща със тъмнина.
Тази вечер за нас е последна!
Последна целувка, последен замах,
последно докосване, усмивка последна,
последен сладък любовен грях.
Заедно сме за последен път,
нека сега му се насладим,
да се молим да не идва мигът,
когато ще трябва да се разделим!
Дойде ли утрото и светлината,
ти на любовта ми гръб ще обърнеш.
Не ще виждам вече красотата,
защото безмълвно от мен ще си тръгнеш.
И ето, време е - слънцето изгря!
Щастието ми в мъка премина.
Твоето "Сбогом!" до мен долетя...
и завинаги ти си замина.

Посветено на Д.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...