8 abr 2006, 10:10

За последно

  Poesía
1K 0 9
Слънцето бавно си отива.
Скрива се последният лъч светлина.
Небето с морето тихо се слива.
Светът се обгръща със тъмнина.
Тази вечер за нас е последна!
Последна целувка, последен замах,
последно докосване, усмивка последна,
последен сладък любовен грях.
Заедно сме за последен път,
нека сега му се насладим,
да се молим да не идва мигът,
когато ще трябва да се разделим!
Дойде ли утрото и светлината,
ти на любовта ми гръб ще обърнеш.
Не ще виждам вече красотата,
защото безмълвно от мен ще си тръгнеш.
И ето, време е - слънцето изгря!
Щастието ми в мъка премина.
Твоето "Сбогом!" до мен долетя...
и завинаги ти си замина.

Посветено на Д.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хриси Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...