8 апр. 2006 г., 10:10

За последно

1K 0 9
Слънцето бавно си отива.
Скрива се последният лъч светлина.
Небето с морето тихо се слива.
Светът се обгръща със тъмнина.
Тази вечер за нас е последна!
Последна целувка, последен замах,
последно докосване, усмивка последна,
последен сладък любовен грях.
Заедно сме за последен път,
нека сега му се насладим,
да се молим да не идва мигът,
когато ще трябва да се разделим!
Дойде ли утрото и светлината,
ти на любовта ми гръб ще обърнеш.
Не ще виждам вече красотата,
защото безмълвно от мен ще си тръгнеш.
И ето, време е - слънцето изгря!
Щастието ми в мъка премина.
Твоето "Сбогом!" до мен долетя...
и завинаги ти си замина.

Посветено на Д.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хриси Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....