Apr 8, 2006, 10:10 AM

За последно

  Poetry
1K 0 9
Слънцето бавно си отива.
Скрива се последният лъч светлина.
Небето с морето тихо се слива.
Светът се обгръща със тъмнина.
Тази вечер за нас е последна!
Последна целувка, последен замах,
последно докосване, усмивка последна,
последен сладък любовен грях.
Заедно сме за последен път,
нека сега му се насладим,
да се молим да не идва мигът,
когато ще трябва да се разделим!
Дойде ли утрото и светлината,
ти на любовта ми гръб ще обърнеш.
Не ще виждам вече красотата,
защото безмълвно от мен ще си тръгнеш.
И ето, време е - слънцето изгря!
Щастието ми в мъка премина.
Твоето "Сбогом!" до мен долетя...
и завинаги ти си замина.

Посветено на Д.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...