17 oct 2007, 14:20

За първи път

  Poesía
1K 0 4
 

За първи път в живота ми се случи,

срещнах човек, който искаше да ме научи.

Да обичам страстно, да живея и да се усмихвам, без да страдам.

Но уви, сърцето ми не искаше да чуе и аз продължих да бягам.

Към нищото, към онова, което ме теглеше все назад... назад.

Стоя пред него с наведена глава и не намирам думи за това, което съм била.

Как да му кажа, как, с какви очи да му призная, че невярна бях?

Попита ме той - "Защо?", пред светлия му образ безмълвна аз стоях.

"И за какво, За Бога?" - питам себе си и аз?

Отговор отново няма! А сърцето плаче пак без глас!

За първи път в живота ми се случи,

срещнах човек, който ме научи.

Да обичам и да пазя любовта,

защото тя е всичко на света!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Леонска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...