17 окт. 2007 г., 14:20

За първи път

1K 0 4
 

За първи път в живота ми се случи,

срещнах човек, който искаше да ме научи.

Да обичам страстно, да живея и да се усмихвам, без да страдам.

Но уви, сърцето ми не искаше да чуе и аз продължих да бягам.

Към нищото, към онова, което ме теглеше все назад... назад.

Стоя пред него с наведена глава и не намирам думи за това, което съм била.

Как да му кажа, как, с какви очи да му призная, че невярна бях?

Попита ме той - "Защо?", пред светлия му образ безмълвна аз стоях.

"И за какво, За Бога?" - питам себе си и аз?

Отговор отново няма! А сърцето плаче пак без глас!

За първи път в живота ми се случи,

срещнах човек, който ме научи.

Да обичам и да пазя любовта,

защото тя е всичко на света!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Леонска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...