Oct 17, 2007, 2:20 PM

За първи път

  Poetry
1K 0 4
 

За първи път в живота ми се случи,

срещнах човек, който искаше да ме научи.

Да обичам страстно, да живея и да се усмихвам, без да страдам.

Но уви, сърцето ми не искаше да чуе и аз продължих да бягам.

Към нищото, към онова, което ме теглеше все назад... назад.

Стоя пред него с наведена глава и не намирам думи за това, което съм била.

Как да му кажа, как, с какви очи да му призная, че невярна бях?

Попита ме той - "Защо?", пред светлия му образ безмълвна аз стоях.

"И за какво, За Бога?" - питам себе си и аз?

Отговор отново няма! А сърцето плаче пак без глас!

За първи път в живота ми се случи,

срещнах човек, който ме научи.

Да обичам и да пазя любовта,

защото тя е всичко на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Леонска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...