Oct 17, 2007, 2:20 PM

За първи път

  Poetry
1K 0 4
 

За първи път в живота ми се случи,

срещнах човек, който искаше да ме научи.

Да обичам страстно, да живея и да се усмихвам, без да страдам.

Но уви, сърцето ми не искаше да чуе и аз продължих да бягам.

Към нищото, към онова, което ме теглеше все назад... назад.

Стоя пред него с наведена глава и не намирам думи за това, което съм била.

Как да му кажа, как, с какви очи да му призная, че невярна бях?

Попита ме той - "Защо?", пред светлия му образ безмълвна аз стоях.

"И за какво, За Бога?" - питам себе си и аз?

Отговор отново няма! А сърцето плаче пак без глас!

За първи път в живота ми се случи,

срещнах човек, който ме научи.

Да обичам и да пазя любовта,

защото тя е всичко на света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина Леонска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...