За първи път в живота ми се случи,
срещнах човек, който искаше да ме научи.
Да обичам страстно, да живея и да се усмихвам, без да страдам.
Но уви, сърцето ми не искаше да чуе и аз продължих да бягам.
Към нищото, към онова, което ме теглеше все назад... назад.
Стоя пред него с наведена глава и не намирам думи за това, което съм била.
Как да му кажа, как, с какви очи да му призная, че невярна бях?
Попита ме той - "Защо?", пред светлия му образ безмълвна аз стоях.
"И за какво, За Бога?" - питам себе си и аз?
Отговор отново няма! А сърцето плаче пак без глас!
За първи път в живота ми се случи,
срещнах човек, който ме научи. ...