2 jun 2011, 20:57

За рицарството

1.7K 0 5

Не съм аз рицарят на бял кон,
дори не съм от знатно потекло
и конят ми не е от расова порода.
Какъв ти кон, та аз дори не яздя…
Но какво от туй, че доспехи нямам,
ни ризница, ни броня, нямам също шлем,
какво от това, че конник съм без кон  -
за рицарството тез неща нима са необходими?
Едничка чест ме прави мене рицар,
едничка чест – това, че я обичам!
И нека да съм лудий Дон Кихот -
с въображението мое аз да водя битки,
а тя пък нека да е Дулсинея -
всеки стих мой посветен ще е на нея.
Тогава не ми е нужен нито кон,
нито броня, шлем и щит.
Остър меч ще бъде моят стих,
едничка чест – любов на лист.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...