2.06.2011 г., 20:57 ч.

За рицарството 

  Поезия » Любовна
1331 0 5

Не съм аз рицарят на бял кон,
дори не съм от знатно потекло
и конят ми не е от расова порода.
Какъв ти кон, та аз дори не яздя…
Но какво от туй, че доспехи нямам,
ни ризница, ни броня, нямам също шлем,
какво от това, че конник съм без кон  -
за рицарството тез неща нима са необходими?
Едничка чест ме прави мене рицар,
едничка чест – това, че я обичам!
И нека да съм лудий Дон Кихот -
с въображението мое аз да водя битки,
а тя пък нека да е Дулсинея -
всеки стих мой посветен ще е на нея.
Тогава не ми е нужен нито кон,
нито броня, шлем и щит.
Остър меч ще бъде моят стих,
едничка чест – любов на лист.

© Михаил Лазаров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??