2.06.2011 г., 20:57

За рицарството

1.7K 0 5

Не съм аз рицарят на бял кон,
дори не съм от знатно потекло
и конят ми не е от расова порода.
Какъв ти кон, та аз дори не яздя…
Но какво от туй, че доспехи нямам,
ни ризница, ни броня, нямам също шлем,
какво от това, че конник съм без кон  -
за рицарството тез неща нима са необходими?
Едничка чест ме прави мене рицар,
едничка чест – това, че я обичам!
И нека да съм лудий Дон Кихот -
с въображението мое аз да водя битки,
а тя пък нека да е Дулсинея -
всеки стих мой посветен ще е на нея.
Тогава не ми е нужен нито кон,
нито броня, шлем и щит.
Остър меч ще бъде моят стих,
едничка чест – любов на лист.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...