2 июн. 2011 г., 20:57

За рицарството

1.7K 0 5

Не съм аз рицарят на бял кон,
дори не съм от знатно потекло
и конят ми не е от расова порода.
Какъв ти кон, та аз дори не яздя…
Но какво от туй, че доспехи нямам,
ни ризница, ни броня, нямам също шлем,
какво от това, че конник съм без кон  -
за рицарството тез неща нима са необходими?
Едничка чест ме прави мене рицар,
едничка чест – това, че я обичам!
И нека да съм лудий Дон Кихот -
с въображението мое аз да водя битки,
а тя пък нека да е Дулсинея -
всеки стих мой посветен ще е на нея.
Тогава не ми е нужен нито кон,
нито броня, шлем и щит.
Остър меч ще бъде моят стих,
едничка чест – любов на лист.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Лазаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...