За Самотата...

7 dic 2004, 11:16

Poesía

1333 0 2

Думите загубват смисъл
и нощта е тъй потайна
Моят глас е като писък
във пустинята безкрайна.
Утрото е тъй студено,
сякаш слънце без лъчи,
и сред сенки уморени
вятърът шепти "плачи".
Времето изгубва смисъл.
Сякаш всичко спира в миг,
който вечно е орисан
да е мрачен, черен, сив. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

За Самотата...

Искате да прочетете повече?

Propuestas