7.12.2004 г., 11:16 ч.
За Самотата...
Думите загубват смисъл
и нощта е тъй потайна
Моят глас е като писък
във пустинята безкрайна.
Утрото е тъй студено,
сякаш слънце без лъчи,
и сред сенки уморени
вятърът шепти "плачи".
Времето изгубва смисъл.
Сякаш всичко спира в миг,
който вечно е орисан
да е мрачен, черен, сив. ...
и нощта е тъй потайна
Моят глас е като писък
във пустинята безкрайна.
Утрото е тъй студено,
сякаш слънце без лъчи,
и сред сенки уморени
вятърът шепти "плачи".
Времето изгубва смисъл.
Сякаш всичко спира в миг,
който вечно е орисан
да е мрачен, черен, сив. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Марто Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
