26 ene 2008, 9:30

За Сбогом...

  Poesía
1.1K 0 17
***
Без тебе заздравях! Разбра ли?
Не вярвах, но съм цяла! Пак!
От теб се бяха разболяли...
очите ми! Да тънат в мрак!

Без тебе оздравя светът ми!
И тази нощ не завалях!
Дори не ме боли... стихът ми!
Последен е! За сбогом спрях!

Простих! Да върна Любовта си!
За теб от Нея няма къс!
Прокле се сам! Храни страха си!
Разбрах, че той е твоят кръст!

Дори във спомен си заразен!
Погребвам те далеч от мен!
За Бога! Гробът ти е празен!
Бил си мъртъв! Нероден!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасни са стиховете ти!!!
  • Дори във спомен си заразен!
    Погребвам те далеч от мен!
    За Бога! Гробът ти е празен!
    Бил си мъртъв! Нероден!

    Допада ми.. много..
  • Прекрасен стих!
    !!!
  • Тъжно е, че така смяташ. Не остави на лирическия герой да доразкаже всичко, защото си мислеше, че кадрите се нареждат както в Предположенията ти. Нормално, хората са най-сложното в тоя свят. Те са Болката му. А стихът ти е прекрасен, както и предишния и всичко което съм чел от теб. Ти си силен човек с принципи, отстоявай се и бъди себе си. Светът има нужда от хора като Теб. А за мен се отнася най-първия стих който публикувах тук. Отново вярвам в него.

    П.С - Когато прочетох, че това е последния ти стих, се натъжих много. Не спирай да пишеш, е, ако намираш смисъл в това. Ти си сред най-истинските в сайта и въобще.
  • Страхотно!!! Поздравления, Арлина!!!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...