26.01.2008 г., 9:30

За Сбогом...

1.1K 0 17
***
Без тебе заздравях! Разбра ли?
Не вярвах, но съм цяла! Пак!
От теб се бяха разболяли...
очите ми! Да тънат в мрак!

Без тебе оздравя светът ми!
И тази нощ не завалях!
Дори не ме боли... стихът ми!
Последен е! За сбогом спрях!

Простих! Да върна Любовта си!
За теб от Нея няма къс!
Прокле се сам! Храни страха си!
Разбрах, че той е твоят кръст!

Дори във спомен си заразен!
Погребвам те далеч от мен!
За Бога! Гробът ти е празен!
Бил си мъртъв! Нероден!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арлина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасни са стиховете ти!!!
  • Дори във спомен си заразен!
    Погребвам те далеч от мен!
    За Бога! Гробът ти е празен!
    Бил си мъртъв! Нероден!

    Допада ми.. много..
  • Прекрасен стих!
    !!!
  • Тъжно е, че така смяташ. Не остави на лирическия герой да доразкаже всичко, защото си мислеше, че кадрите се нареждат както в Предположенията ти. Нормално, хората са най-сложното в тоя свят. Те са Болката му. А стихът ти е прекрасен, както и предишния и всичко което съм чел от теб. Ти си силен човек с принципи, отстоявай се и бъди себе си. Светът има нужда от хора като Теб. А за мен се отнася най-първия стих който публикувах тук. Отново вярвам в него.

    П.С - Когато прочетох, че това е последния ти стих, се натъжих много. Не спирай да пишеш, е, ако намираш смисъл в това. Ти си сред най-истинските в сайта и въобще.
  • Страхотно!!! Поздравления, Арлина!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...