Напълни ми шепите с пясък,
изтръгнат от земната твърд.
Напълни ми със вятър главата,
лежаща на топлата гръд.
Напълни ми вените с огън
и после избягай далеч.
После бризът пронизва до кокал,
всяка мисъл е ледена сеч.
Напълни ми обувките с мирис
на твоите стъпки до мен.
Аз го пазя по-зорко от ирис,
ала, всъщност, пазачът е в плен. ...