За спомен
Напълни ми шепите с пясък,
изтръгнат от земната твърд.
Напълни ми със вятър главата,
лежаща на топлата гръд.
Напълни ми вените с огън
и после избягай далеч.
После бризът пронизва до кокал,
всяка мисъл е ледена сеч.
Напълни ми обувките с мирис
на твоите стъпки до мен.
Аз го пазя по-зорко от ирис,
ала, всъщност, пазачът е в плен.
Напълни ми душата с копнежи,
превърни я в ръждив карнавал -
нека скърца, кога се разнежни,
под небето от лъст оживял.
Напълни ми очите със рози,
нарисувай ме после в дъжда -
изрежи ме от куп некролози,
с моя лик отпечатан на тях.
Напълни ме с твоето име -
нямам вече спасителен бряг.
Няма никога вече да имам,
няма никога вече да спра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Пашова Всички права запазени