27 may 2011, 0:13

За сълзите 

  Poesía » De amor
630 0 3

Очите ми със сълзи пак напълни,

но днес причината е просто зла,

сега разбирам, виждам нещо,

за което сляпа дълго съм била

 

Претеглям спомени и думи, факти,

втрещено мисля и не вярвам май,

страхувам се от дадените знаци,

че тайната ти само Бог я знай...

 

За тези мои сълзи, едри и горещи,

с които в мъки давя болката сега,

ще искаш да запалиш много свещи,

за да просветне в моята душа.

 

И там от нея прошка да излезе

за всяка дума пиперлива, не добра,

за всяка тайна и лъжа горчива

ще молиш, ако мога, да те разбера...

 

Дали обаче  ще намеря сили,

със сълзите изтичам, следва немота...

и въпреки това ти давам прошка,

но с празните очи те моля -

Не го прави оттук насетне...

не наранявай вече никоя жена.

 

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Във всеки твой стих чета моята история...Но аз не мога да прощавам.
    Пишеш прекрасно.Поздравявам те!
  • Колкото и да сме наранени, хубаво е да простим.Дори и разделени, прошката освобождава душите ни.Поздравявам те!
  • Вярваш ли го? Няма да спрат да нараняват..Така че, горе главата...Умеят го най-добре...
Propuestas
: ??:??