За сълзите

27 мая 2011 г., 00:13

Поэзия » Любовная

661 0 3

Очите ми със сълзи пак напълни,

но днес причината е просто зла,

сега разбирам, виждам нещо,

за което сляпа дълго съм била

Претеглям спомени и думи, факти,

втрещено мисля и не вярвам май,

страхувам се от дадените знаци,

че тайната ти само Бог я знай...

За тези мои сълзи, едри и горещи,

с които в мъки давя болката сега,

ще искаш да запалиш много свещи,

за да просветне в моята душа.

И там от нея прошка да излезе

за всяка дума пиперлива, не добра,

за всяка тайна и лъжа горчива

ще молиш, ако мога, да те разбера...

Дали обаче ще намеря сили,

със сълзите изтичам, следва немота...

и въпреки това ти давам прошка,

но с празните очи те моля -

Не го прави оттук насетне...

не наранявай вече никоя жена.

rena (Ирена Котова)

2011-05-27T21:51:21+03:00

Във всеки твой стих чета моята история...Но аз не мога да прощавам.
Пишеш прекрасно.Поздравявам те!
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2011-05-27T13:00:50+03:00

Колкото и да сме наранени, хубаво е да простим.Дори и разделени, прошката освобождава душите ни.Поздравявам те!
takodi (Таня Костадинова)

2011-05-27T08:08:39+03:00

Вярваш ли го? Няма да спрат да нараняват..Така че, горе главата...Умеят го най-добре...