27 мая 2011 г., 00:13

За сълзите

816 0 3

Очите ми със сълзи пак напълни,

но днес причината е просто зла,

сега разбирам, виждам нещо,

за което сляпа дълго съм била

 

Претеглям спомени и думи, факти,

втрещено мисля и не вярвам май,

страхувам се от дадените знаци,

че тайната ти само Бог я знай...

 

За тези мои сълзи, едри и горещи,

с които в мъки давя болката сега,

ще искаш да запалиш много свещи,

за да просветне в моята душа.

 

И там от нея прошка да излезе

за всяка дума пиперлива, не добра,

за всяка тайна и лъжа горчива

ще молиш, ако мога, да те разбера...

 

Дали обаче  ще намеря сили,

със сълзите изтичам, следва немота...

и въпреки това ти давам прошка,

но с празните очи те моля -

Не го прави оттук насетне...

не наранявай вече никоя жена.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Във всеки твой стих чета моята история...Но аз не мога да прощавам.
    Пишеш прекрасно.Поздравявам те!
  • Колкото и да сме наранени, хубаво е да простим.Дори и разделени, прошката освобождава душите ни.Поздравявам те!
  • Вярваш ли го? Няма да спрат да нараняват..Така че, горе главата...Умеят го най-добре...

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...