За сълзите
Очите ми със сълзи пак напълни,
но днес причината е просто зла,
сега разбирам, виждам нещо,
за което сляпа дълго съм била
Претеглям спомени и думи, факти,
втрещено мисля и не вярвам май,
страхувам се от дадените знаци,
че тайната ти само Бог я знай...
За тези мои сълзи, едри и горещи,
с които в мъки давя болката сега,
ще искаш да запалиш много свещи,
за да просветне в моята душа.
И там от нея прошка да излезе
за всяка дума пиперлива, не добра,
за всяка тайна и лъжа горчива
ще молиш, ако мога, да те разбера...
Дали обаче ще намеря сили,
със сълзите изтичам, следва немота...
и въпреки това ти давам прошка,
но с празните очи те моля -
Не го прави оттук насетне...
не наранявай вече никоя жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
