May 27, 2011, 12:13 AM

За сълзите

  Poetry » Love
820 0 3

Очите ми със сълзи пак напълни,

но днес причината е просто зла,

сега разбирам, виждам нещо,

за което сляпа дълго съм била

 

Претеглям спомени и думи, факти,

втрещено мисля и не вярвам май,

страхувам се от дадените знаци,

че тайната ти само Бог я знай...

 

За тези мои сълзи, едри и горещи,

с които в мъки давя болката сега,

ще искаш да запалиш много свещи,

за да просветне в моята душа.

 

И там от нея прошка да излезе

за всяка дума пиперлива, не добра,

за всяка тайна и лъжа горчива

ще молиш, ако мога, да те разбера...

 

Дали обаче  ще намеря сили,

със сълзите изтичам, следва немота...

и въпреки това ти давам прошка,

но с празните очи те моля -

Не го прави оттук насетне...

не наранявай вече никоя жена.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Във всеки твой стих чета моята история...Но аз не мога да прощавам.
    Пишеш прекрасно.Поздравявам те!
  • Колкото и да сме наранени, хубаво е да простим.Дори и разделени, прошката освобождава душите ни.Поздравявам те!
  • Вярваш ли го? Няма да спрат да нараняват..Така че, горе главата...Умеят го най-добре...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....