За теб
1K
0
1
ЗА ТЕБ
Позна, че днес ми е студено
и искам малко топлина.
Съвсем безпринципно, неуредено
дойдох – посрещна ме като жена.
Защо при теб – това не зная,
моментен някакъв импулс,
асоциация за стая
с разплакани свещи и нежен блус.
Очите ти ли се стопиха,
че вече чувствам се спасен,
или целувките ти пресушиха
страстта, извираща у мен.
Сега стоиш с полуусмивка,
решила всичко наведнъж
чрез наранената завивка
с един случайно срещнат мъж.
Сега е нощ, а нощите не си приличат,
тъй както е различна обичта.
Сега е нощ, а нощите са за обичане,
дори далеч от любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Иванов Todos los derechos reservados
