Sep 9, 2010, 11:44 AM

За теб

  Poetry » Love
1.1K 0 1

      ЗА  ТЕБ

 

Позна, че днес ми е студено

и искам малко топлина.

Съвсем безпринципно, неуредено

дойдох – посрещна ме като жена.

 

Защо при теб – това не зная,

моментен някакъв импулс,

асоциация  за стая

с разплакани свещи и нежен блус.

 

Очите ти ли се стопиха,

че вече чувствам се спасен,

или целувките ти пресушиха

страстта, извираща у мен.

 

Сега стоиш с полуусмивка,

решила всичко наведнъж

чрез наранената завивка

с един случайно срещнат мъж.

 

Сега е нощ, а нощите не си приличат,

тъй както е различна обичта.

Сега е нощ, а нощите са за обичане,

дори далеч от любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...