20 jul 2023, 11:22

За теб 

  Poesía » Filosófica
293 1 1

Да псуваш и да храчиш-

това си е призвание.

Безцелно да се влачиш-

си е същестувание.

 

В кал да се тътразиш-

това ти е съдбата.

И в нея като лазиш,

да хапеш по краката.

 

Пълзиш и искаш всички

в калта да се катурнат.

Не в чисти рекички,

а в смрад да се цамбурнат.

 

За нищо нямаш вяра-

ти май си я продал.

Коварство, изневяра

са твоят идеал.

 

За туй не се надявай

на капчица любов.

Недей, не се вживявай-

за ада си готов!

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??