Да псуваш и да храчиш-
това си е призвание.
Безцелно да се влачиш-
си е същестувание.
В кал да се тътразиш-
това ти е съдбата.
И в нея като лазиш,
да хапеш по краката.
Пълзиш и искаш всички
в калта да се катурнат.
Не в чисти рекички,
а в смрад да се цамбурнат.
За нищо нямаш вяра-
ти май си я продал.
Коварство, изневяра
са твоят идеал.
За туй не се надявай
на капчица любов.
Недей, не се вживявай-
за ада си готов!
© Георги Янков All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
