Да псуваш и да храчиш-
това си е призвание.
Безцелно да се влачиш-
си е същестувание.
В кал да се тътразиш-
това ти е съдбата.
И в нея като лазиш,
да хапеш по краката.
Пълзиш и искаш всички
в калта да се катурнат.
Не в чисти рекички,
а в смрад да се цамбурнат.
За нищо нямаш вяра-
ти май си я продал.
Коварство, изневяра
са твоят идеал.
За туй не се надявай
на капчица любов.
Недей, не се вживявай-
за ада си готов!
© Георги Янков All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
