20.07.2023 г., 11:22

За теб

556 1 1

Да псуваш и да храчиш-

това си е призвание.

Безцелно да се влачиш-

си е същестувание.

 

В кал да се тътразиш-

това ти е съдбата.

И в нея като лазиш,

да хапеш по краката.

 

Пълзиш и искаш всички

в калта да се катурнат.

Не в чисти рекички,

а в смрад да се цамбурнат.

 

За нищо нямаш вяра-

ти май си я продал.

Коварство, изневяра

са твоят идеал.

 

За туй не се надявай

на капчица любов.

Недей, не се вживявай-

за ада си готов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...