8 feb 2007, 21:50

За теб докрай

  Poesía
934 0 7

 

 

ОГЪН СЛЕДВАЙ МЕ,

пристъпих,

влязох в нажежената жарава,

въглените твои вкусих,

болката е силна,

но си заслужава.

СЛЕДВАЙ ПОЛЕТА,

и скочих,

да усетя устрема на любовта ти,

към земята твърда се насочих,

кратко беше,

но си заслужава.

ПОТЪНИ,

и аз се гмурнах,

надълбоко, към недрата,

да изплувам – шансът: нула,

нулев шанс,

но пък си струва.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деян Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...